
Нобеловата награда за химия е присъдена за изключителни постижения в областта на изследването на структурата на протеините. Лауреати са американският учен Дейвид Бейкър и британските изследователи Джон Джъмпър и Демис Хасабис за приноса им към „разгадаването на кода на протеиновите структури“. Дейвид Бейкър получи признание за разработването на методи за създаване на напълно нови видове протеини – постижение, което учените са смятали за почти невъзможно. Тези нови техники бяха използвани за откриване на нови хоризонти в биохимията и медицината.
От друга страна, Джон Джъмпър и Демис Хасабис разработиха усъвършенстван модел на изкуствен интелект за предсказване на сложните структури на белтъците. Базата на тази невронна мрежа е пусната в действие още през 2020 г. и представлява сериозен пробив в областта на компютърното моделиране. Тя има широко приложение в области като фармацевтиката и биотехнологиите.
По този начин изследванията на Дейвид Бейкър от 2003 г. и британската разработка на невронни мрежи са крайъгълните камъни в разбирането и прилагането на науката за протеините. Тези нови разработки ще задълбочат разбирането ни за биологичните процеси на молекулярно ниво и ще открият нови перспективи за разработването на лекарства и терапии.
Нобеловата награда за физика бе присъдена на американския учен Джон Хопфийлд и британския изследовател Джефри Хинтън за изключителна работа в областта на машинното обучение. Джон Хопфийлд има заслуга за изобретяването на асоциативна невронна мрежа, способна да възстановява цели изображения от частични, счупени или повредени по друг начин версии. Тази технология е развила обширни изследвания върху начина, по който мозъкът обработва информация и реконструира спомени.
Докато Джефри Хинтън получи същия престиж за създаването на рекурентна невронна мрежа, която помогна значително за разпознаването и анализа на специфични елементи в изображения и последователности от данни, работата му през това време послужи за основа на съвременните методи за обработка на естествен език и тези на компютърното зрение.
Тяхната работа през 80-те години на миналия век е основополагаща за целия неотдавнашен бум в областта на изкуствения интелект, както по отношение на технологичната, така и по отношение на концептуалната основа на разнообразните насоки на развитие в тази област. Тези постижения свидетелстват не само за голямата роля на теоретичните изследвания във фундаменталната физика и информатиката, но и подчертават силата на интердисциплинарния подход към научните открития.